Дяволски мост
Дяволският мост е мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино близо до село Дядовци. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за оттичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см. Мостът е построен в началото на 16 век по заповед и желание на султан Селим I като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата.
Легендите на Дяволския мост
Много легенди витаят около живописния Дяволски мост. Някои от тях са относно построяването му, други пък се отнасят до това как и защо е бил наречен на Дявола. Естествено, няма как да знаем къде точно лежи истината и кой от тези митове всъщност се позовава на някаква реална случка, но независимо от това тези предания са неразделна част от моста и мистерията около него.
Според някои легенди, в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, останал там след една от неговите разходки по моста. Според тази легенда самото място носи нещастие и смърт на всеки, дръзнал да се доближи.
Друго предание пък гласи, че по време на османското робство в България един от турските водачи в областта се влюбил в българска девойка и решил да я направи част от харема си. Разбирайки за намеренията му, тя побегнала да търси спасение в планината. И така, тичайки по течението на река Арда, стигнала до моста с намерението да скочи от него и да се удави в буйните тогава води на Арда. Турците препускали на коне след нея и не им било трудно да я настигнат. Наближавайки моста обаче, те спрели уплашени. Под моста, точно в средата под централния свод, във водите на реката, те видели дяволско отражение – лицето и рогата на дявола. Изплашени, те се върнали назад, а момичето се спасило. Сатаната спасил тази българска мома от сигурна смърт, явявайки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен, и затова казват, че оттогава мостът носи името “Дяволски”. И днес при слънчево време може да се види това отражение.
Някои разказват за това как в миналото Арда е била могъща и буйна река и камъните под древния мост са безспорни доказателства за това. Години наред местните жители се опитвали да вдигнат мост между двата бряга, но всеки път буйните речни води разрушавали всичко, което строяли хората. Дошло време, когато строителите решили да се откажат, приемайки, че мястото е прокълнато. Тогава с неосъществимата задача се заел млад майстор, който бил готов да пожертва любимата си като вгради сянката й, за да построи моста. Ненадейно се явил Дяволът, който разкрил на майстора тайната на устойчивия градеж, но срещу това му поставил условия. За да бъде мостът здрав и вечен, младият майстор трябвало да изобрази лика на Сатаната. Изображението трябвало да бъде едновременно видимо и невидимо, да можело да се докосне и въпреки това да не е материализирано. Даденият срок бил 40 дни. При неизпълнение на уговореното, Лукавият искал да вземе душите на майстора и невестата му. За почуда на всички, включително и на Дявола, зидарят изпълнил всички условия в срок. Скоро след това обаче се споминал и тайната на строежа му останала неразкрита. Факт е обаче, че Дяволският мост и до днес стои непоклатим вече 500 години, а злокобният образ наистина съществува.
Въпреки всичко най-голямата загадка си остава образът на Дявола. Според последните разработки обаче, в основата на изграждането на Дяволския мост лежи точно тази, малко известна легенда, която се оказва ключов фактор за разгадаването на мистерията на Дяволския мост. Съвсем наскоро, след дълги размисли и фотографски опити, един български журналист разкрива тайната на образа. Ликът, който ту се вижда – ту не се вижда, който може да се докосне, а всъщност не е материализиран, е… скалата във водата, точно под Централния свод. Тя е отсечена наполовина, а другата половина е отражението й във водата. В същия момент над нея е арката на моста, която също се отразява във водата, оформяйки окръжност. Всичко е като идеално огледално отражение. Образът на Дявола се вижда само в онзи момент от деня – средно в интервала между 11.00 и 12.00 ч. – когато позицията и силата на слънцето са такива, че мостът и отражението му във водната повърхност, т.е мостът и сянката му, образуват окръжност.